Възходящи и низходящи регистри: България изостава в ръста на чуждестранните туристи спрямо средните стойности в Европейския съюз. Според последните данни, предоставени от официални статистически източници, за периода януари – април 2026 г. страната ни е на последно място в ЕС с отчетен спад от 4.3%, докато средният ръст за блока е 4.5%.
Тази ситуация наистина предизвиква тревога, но по-сериозният въпрос, който трябва да зададем, е: как стигнахме до тук?
Проблемът не е само в известни курорти, които привличат по-малко туристи. По-значителен е фактът, че в продължение на години приемахме туризма като неоспорима даденост. Сякаш потоците от германски, румънски, полски и британски туристи ще продължат да идват, без значение от устойчивостта на предложението и управлението в сектора.
Днешните факти подсказват, че време е да се замислим. Курортите са подготвени; хотелите са отворени; персоналът е нает и плажовете са почистени. Но туристите очевидно не са толкова многобройни, колкото преди.
Тази несъответствие не е просто въпрос на икономически период или сезон. То е сигнал, че България е на път да загуби позиции в една от малкото индустрии, които осигуряват постъпления на много места в страната.
С особена тревога се наблюдава спадът от германския и румънския пазар – две от основните привлекателни дестинации за черноморските и зимни курорти. Загубата на основни туристи е не само временно явление, а стратегически проблем за икономиката на страната.
Съществуват и предположения относно начина, по който са инвестирани публичните средства през последните години. Министерството на туризма, ръководено от Илин Димитров, алармира, че десетки хиляди левове са похарчени за материали и монтаж на снимки в самото ведомство, а стотици хиляди са били инвестирани в рекламни кампании с ниска измеримост на въздействието.
Независимо от окончателните резултати от одита на Сметната палата, фактът, че въпросите относно разходването на средства се повдигат в момент на спад в класацията на туризма, е обезпокоителен.
Туризмът не опира само до красивите плажове и луксозните хотели. Това е въпрос на конкуренция, в която България изостава сериозно. Докато ние се опитваме да привлечем туристи, съседни държави, като Гърция и Турция, инвестират все повече в реклама, нови транспортни свързаности и иновации в туристическите продукти.
Туристите днес разполагат с огромен набор от опции и все по-рядко се доверяват на традиции при избора на дестинация. Они сравняват различни аспекти – от цени до качество на обслужване и инфраструктура.
Когато една страна започне да губи позиции в сферата на туризма, въпросът не е само за краткосрочно слаб сезон. По-скоро става въпрос за долгосрочни тенденции и стратегии, които не функционират.
Въпросите, пред които сме изправени, са отправени към бъдещето на туристическата индустрия в България: защо, при увеличаването на туризма в Европа, страната ни продължава да изостава? Защо губим ключови пазари? И как така тези въпроси се задават именно сега, когато вече сме последни в Европейския съюз?
Одитът вероятно ще предложи поне част от отговорите на тези значими въпроси. Но статистическите данни вече дават своята оценка. Докато Европа демонстрира ръст, България на практика се свива, а същинският проблем зависеше от нежеланието да се потърсят причините.
