България отказва да подкрепи новите санкции на ЕС срещу Русия

Министърът на външните работи Велислава Петрова изрази категорично становище, че България не подкрепя новия пакет санкции на Европейския съюз (ЕС) срещу Русия. Основният мотив за това решение е свързан с предложенията за санкции, свързани с руския патриарх Кирил, които се смятат за символични и контрапродуктивни. По време на заседанието на Народното събрание, Петрова подчерта, че наложените ограничения ще усложнят отношенията между България и Русия, а също така ще предизвикат антиевропейска пропаганда.

Обсъжданият 21-и пакет от санкции, представен от Европейската комисия на 9 юни, включва мерки в области като енергетиката, финансовите услуги и криптовалутите. Предложението за забрана за влизане в ЕС на руски военни, участвали в конфликта в Украйна, е особено значимо, но е напълно нежелателно от българска страна.

Както беше отчетено от „Политико“, българският отказ да подкрепи санкциите основно се дължи на включването на патриарх Кирил в списъка на санкционираните. Той е известен със своите про-мирни позиции и поддръжка на руската агресия. Петрова потвърди, че България не вярва, че ограничаването на финансовите активи на Кирил ще потисне неговата дейност.

„Санкциите засягащи енергетиката също предизвикват сериозни опасения“, добави тя. Според Петрова, мерките могат да засегнат дъщерните дружества на „Лукойл“, което е ключов играч на българския енергийен пазар. „Нашата основна цел е да осигурим енергийната стабилност на страната“, каза външният министър.

Тя изрази позицията на България относно целите на санкциите: „Настояваме те да имат икономически ефект, а не да бъдат просто символични“. Петрова поясни, че страната ще продължи да поддържа позиции, които да не вредят на интересите на гражданите и икономиката. „Санкциите трябва да принудят Русия да седне на масата за преговори, а не просто да бъдат наложени от принципни съображения“, подчерта тя.

В контекста на отношенията с Северна Македония, Петрова осъди палежа на дипломатически автомобили на България в Скопие. „Такъв акт е неприемлив и показва, до какъв тип действия води насаждането на омраза. Очакваме от властите в Северна Македония адекватна реакция и разследване на инцидента“, коментира Петрова.

В допълнение, тя заяви, че България активно участва в диалози на ниво ЕС и с местни партньори, за да осветли своята позиция относно палежа и да намери решение на възникналите конфликти. Проблемът с историческата комисия между България и Северна Македония също беше обсъден. Петрова подчерта, че връзките между двете страни не трябва да бъдат компрометирани от политически интереси.

„Към момента все още не знаем какви поправки ще бъдат приети, но съществува риск важни аспекти, свързани с работата на историческата комисия, да бъдат отстранени“, подчерта тя. Въпросът относно историческото наследство остава чувствителен и критичен за двустранните отношения.

В заключение, България остава на позицията, че е необходимо да се работи в посока на запазване на мир и стабилност, както и на поддържане на конструктивни отношения, особено в момент на растящи напрежения в региона. Убедени сме, че единствено чрез диалог и взаимно уважение можем да намерим решения на сложните въпроси, което остава основна цел за българската дипломация.