В общественото съзнание „държавният служител“ често е нарицателно за настанени на позиции благодарение на политически протекции, символизирано с термина „калинка“. Но зад този опростен образ се крие многопластова и сложна действителност, която е далеч от предразсъдъците.

Държавната администрация в България обхваща разнообразни категории служители с различни професии и изисквания, които постепенно разкриват една нееднаква система на заплащане. По данни на Националния статистически институт (НСИ), около 98,6 хиляди души работят в административния сектор на изпълнителната власт, разположени в министерства, агенции и териториални структури.

Съществени икономически разлики

Данните на „Дойче Веле“ насочват вниманието към очевидните диспропорции в заплатите на държавните служители. Разликите в основните възнаграждения сред директорите на различни министерства могат да надхвърлят 1000 евро, а тенденцията продължава да варира значително и при останалите длъжности.

Например, младши експерт в Министерството на отбраната получава основна заплата от около 1570 евро, почти равна на тази на старши експерт в Министерството на електронното управление, с 1590 евро. За сравнение, старши експерт в Министерство на здравеопазването получава 1619 евро, с число на заплатата, аналогично на това, което получава държавен експерт в Министерството на туризма.

Когато погледнем по-високите нива на администрацията, разликите се увеличават значително. На ниво младши експерт разликите достигат от 100 до 500 евро, но при ръководните и най-високите позиции се наблюдават разлики, които надхвърлят 1000-1100 евро, каквито разлики до момента не могат да се игнорират.

Истината е, че Министерството на икономиката и индустрията (МИИ) води в класацията по заплати, което е любопитно, предвид че частният сектор създава над 80% от българската икономика, а три четвърти от работната сила е заета именно там. На противоположния полюс е Министерството на външните работи (МВнР), където служителите, особено професионалните дипломати, получават по-ниски възнаграждения, въпреки необходимостта от висока степен на квалификация.

Сравнени заплати между различни министерства

Основната заплата за директор в МИИ достига 3249 евро, докато в транспортното министерство е 2682 евро, а в МВнР – 2170 евро. Началник отдел в Министерството на отбраната получава 2909 евро, а за тази длъжност в МВнР става дума за едва 1776 евро. В Министерството на здравеопазването, стартовото възнаграждение е 2265 евро.

За допълнителни финансови стимули служителите получават т. нар. допълнително материално стимулиране, което е изплащано на всеки три месеца. Максималният размер на средствата за ДМС не трябва да надвишава 30% от общите разходи за персонал в конкретното министерство, което допълнително усложнява сравнението на крайни заплати.

Проблемът със заплатите не е единствено на българските дипломати. Главните експерти в Министерството на отбраната получават около 2145 евро, докато техните колеги в Министерството на културата получават само 1539 евро. В Министерството на младежта и спорта служителите получават дори с 500 евро по-малко в сравнение с възнаграждението на държавните experts в отбраната.

Неравенства и пенсионна система

Неравенствата не приключват само със заплатите. В определени сектори част от служителите продължават да получават едновременно заплата и пенсия. Според данни от миналата година, в МВР работят около 6658 пенсионери, от които голяма част са полицаи и пожарникари.

Размерът на пенсията в сектор „Сигурност“ е значително по-висок от средната за страната – 941,38 евро. Това поставя пенсионерите в изгодна позиция, като в същото време младите кадри в администрацията трудно намират своето място.

Към април 2026 г. се очаква в МВР да работят 3495 служители, достигнали пенсионна възраст, а допълнителни 821 души в търговските дружества, свързани с правоприлагането. Съществува спешна необходимост от изменение в политическите стратегии, за да се предизвика обновление в администрацията.

Какви промени са необходими?

Винаги, когато става дума за държавната администрация, основният въпрос е какво е необходимо, за да се гарантира, че не само ще бъде ефективна, но и че служителите в нея ще бъдат адекватно компенсирани за труда си. Все още, въпреки опитите да се постигне единна политика за оценка, не се наблюдава напредък.

На Националния съвет за тристранно сътрудничество, предложението за повишаване на осигуровките все още остава неразрешен въпрос. Важно е да намерим рамката, която да обедини правителството, работодателите и синдикатите в съвместна инициатива за подобряване на условията на труд и заплати на държавните служители.

На финала

В крайна сметка, България се нуждае не само от оптимизация на администрацията, но и от по-справедливи практики в определянето на заплатите. Важното е не колко струва администрацията, а дали гражданите получават качествена услуга, заслужаваща вложените средства.