До 17 октомври 2023 г. България трябва да има ново и легитимно ръководство на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това стана ясно по време на втория ден от разискванията относно промените в съдебния закон, които бяха окончателно приети на второ четене с почти единодушие от депутатите. Гласуването показа минимално присъствие на гласове „против“ и „въздържали се“. Според новоприетите изменения, изборът на новия състав на ВСС ще трябва да се осъществи в рамките на три месеца след влизането в сила на закона.

Една от най-значимите поправки, одобрени по време на обсъждането, е, че изборът на професионалната квота в ВСС ще се извършва на ниво окръжни райони. Това решение е получило положителен отзив и от магистратската общност. Димитър Петров от Партията на Българските социалисти (ПБ) подчерта, че изборът по окръжни райони ще позволи участието на по-голям брой магистрати в процеса на гласуване.

Шефката на правната комисия Янка Тянкова от ПБ сподели, че първоначално е считала гласуването по апелативни райони за по-обективно, но след разговори с представителите на професионалната общност, е коригирала позицията си. Според нея, активното участие в гласуването е ключово за справедливи избори. Позицията за гласуване по апелативни райони първоначално бе предложена от коалицията „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ).

Друга значима поправка гласи, че Пленумът на ВСС вече ще бъде отговорен за изборите на и.ф. председатели на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), а не, както досега, колегиите. Решението за избор ще изисква 13 гласа в подкрепа. Според Надежда Йорданова от ДБ, тази промяна предоставя възможност за избор на временни ръководители на върховните съдилища, без да е необходимо да бъдат подкрепени от съдии, избрани пряко от професионалната среда.

Въпреки позитивите от новите промени, Петър Петров от партия „Възраждане“ изрази притеснение относно крайния срок от 17 октомври. Той предупреди, че този срок може да бъде компрометиран, а в същото време парламентът няма установен краен срок. За да бъдат избрани членове на ВСС и Инспекторатът, е необходимо да се съберат 160 гласа.

Стою Стоев от ПП постави акцент върху статута на следствието, подчертавайки, че без достатъчно дебати в комисия са приети текстове, които променят значително статуса му. Той зададе въпрос защо се предвиждат повече правомощия за главния прокурор относно следствието. В депутатските редици бе прието и предложението, че директорът на Националната следствена служба вече няма да бъде зам.-главен прокурор.

След обсъждането на промените, много от депутатите подчертаха важността и нуждата от реформи в съдебната система. Според тях, новите изменения целят да увеличат прозрачността и справедливостта в съдебния процес, както и да подобрят доверието на обществото в правосъдието. Окончателното гласуване на предложените текстове изрази стремежа на управляващите да подобрят функционирането на съдебната система, което е един от основните приоритети на правителството.