В България се наблюдава тревожна тенденция в селскостопанския сектор, където множество фермери избират да унищожат реколтата си. Причините за това са свързани с изключително ниските изкупни цени, липсата на пазарни възможности и нарастващия внос от съседни държави.

Пример за подобна ситуация е Георги Телкиев, земеделец от пловдивското село Златитрап, който е принуден да унищожи 50 декара ранно зеле. След обстойно изчисление на загубите от нереализираната продукция, той осъзнава, че е на път да загуби 50 000 евро от инвестицията си. „Себестойността на един декар е около 1000 евро и не успях да реализирам нито един килограм зеле. Тази година ситуацията е катастрофална, а нашата продукция остава нереализирана,” споделя Телкиев.

Друга възможност за унищожение на зеленчуци идва от Иван Кабуров от пазарджишкото село Мало Конаре. Кабуров вече е продал около 20-30% от реколтата си, но останалата част започва да презрява. „Очаквам да бъде унищожена следващата седмица, тъй като условията за реализация на стоката са незадоволителни,” споделя той. Според него, подобни случаи стават все по-чести и рискуват да навредят на българското земеделие.

В още по-разтревожаваща ситуация се оказват производителите на череши в Кюстендилско, които обявиха протести срещу ниските изкупни цени. Цената, предложена на производителите, е между 60 и 65 стотинки за килограм череши, докато на пазарите цените на вносни череши достигат до 3.50-4 евро за килограм. Тази значителна разлика поставя българските производители в уязвима позиция и поставя под съмнение бъдещето на местното производство.

Ситуацията със селското стопанство в България навежда на размисли относно необходимостта от адекватно регулиране на пазара и подкрепа за местните производители. Време е държавата да вземе мерки, за да осигури нормални условия за работа на фермерите и да подкрепи местното производство, вместо да позволява вноса да доминира на пазара. В противен случай, българското земеделие рискува да изпадне в задънена улица, а фермерите остават без средства за прехрана.